Анастас Търпанов: Искам да виждам повече положителни снимки

Анастас Търпанов е фотограф в сферата на спорта, музиката, пътешествията и туризма. Тази година той бе удостоен с   второ място в категорията „Спорт“ на престижния конкурс Уърлд Прес Фото. Едно интервю на Констанца Гецова.

Как се роди интересът ти към фотографията?
Още от малък съм харесвал фотографията. В моя род има доста хора, които са се занимавали с това, но реално аз започнах да снимам, когато се роди сина ми и си купих първата камера.

Как минава един твой ден?
За съжаление, налага ми се да се занимавам и с друга ежедневна работа, тъй като за момента не мога да си позволя да издържам семейството си само с фотография.

Черно-бяло или цветно, кое изразява повече твоето вдъхновение?
Предпочитам цветното и обикновено така снимам, но понякога дадена ситуация, събитие или емоция ме провокира снимките да са черно-бели. Все пак, животът понякога също е черно-бял и трябва да има поне малко баланс.

За първи път ли участваш в Уърд Прес Фото?
Не, това не е първото ми участие в Уърд Прес Фото, мисля че участвам за 3-та година.

С колко броя снимки участва?
Използвах максимума от 10 снимки, като бях пуснал в няколко категории.

Какво те вдъхновява?
Семейството ми, природата, всички положителни примери, които виждам около себе си.

На какво учи работата?
Контрол, воля, любов и никога да не се отказвам, защото дори и от най-кофти ситуация винаги може да се извлече полза.

Имаш ли най-паметна среща благодарение на фотографията?
Не е само една, но, благодарение на нещата, които снимам, съм имал доста близки срещи със световно известни музикални и спортни звезди. Най-хубавото е когато разбереш, че те също са нормални хора, като всички нас, и реагират като такива.

Сънуваш ли се, че снимаш?
Сънувам понякога, но сънищата са ми малко странни, всичко се случва с някакво плавно движение, все едно снимам филм на забавен кадър или нещо като тайм-лапс.

Цветно ли е?
Може би и цветно, и черно-бяло, защото винаги асоциацията ми е с цветно, но сънищата ми са по-скоро форми и графични елементи, които обикновено са черно-бели. Както споменах вече, обичам да търся баланса.

Какво фотографски значимо би искал да се случи в България?
Иска ми се хората да вярват повече във фотографията и да виждаме повече положителни снимки около нас. В момента който и български ежедневник или списание да погледнеш, в него са предимно негативни новини, битови трагедии, политически скандали, поредните закононарушения и, за цвят, жълти снимки от родния ни „хайлайф“. Примерите с положителни кадри са малко и определено има нужда от промяна, защото това много точно отразява националния ни манталитет, негативизма и липсата на щастие, които масово практикуваме.